Aко съдбата си падаше шегаджия, то чувството й за хумор е адски шибано.

 

Може ли да си представите, ако сте толкова жадни и изведнъж срещу вас изникне една бутилка със ледена бира? И в момента в който протегнете ръце, някой ви тегли един шут отзад. Е, зарязвайки метафората, в повечето случай задника си ме боли.

Историята винаги е сходна. Момиче среща момче. Момиче и момче се заговарят. Момиче и момче разбират, че имат сходни интереси и излизат на кафе. И там някъде нещата се осират. Момичето седи, кърши пръсти и се надява.

Тогава когато аз срещнах своя принц – красив, мил, интелигентен, изключително, ама изключително HOT , дори името му беше готино , по дяволите!!! Нямаше равен - усмивката, топлите очи с цвят на кафе, начина по който така "елегантно" ме поля с бира. Сега ближа рани и надигам бутилката. През мойта призма запознаването ни беше като по филмите – приятна вечер , когато двамата срещнахме погледи под сръбския свод. Сигурно неговата история е „я, готини цици на бирфеста”.

Все още се чудя защо се осраха нещата? Че ние имахме еднакви интереси, харесваме една и съща музика, едни и същи игри, имаме сходно чувство за хумор, не съм грозна , нито глупава…тогава защо нещата не станаха?

По ирония на съдбата баш преди това бях преследвана от един мой „обожател”, който не ме оставяше намира , а аз въртях очи и пъшках от досада само като видех, че прииждаше. Пак неговите доводи бяха ,че сме сходни характери, харесваме еднаква музика и тн, а аз набързо го отсвирих като персона нонграта. Истината е, че просто не ме кефи. Макар, че осъзнавам какъв хумористичен шут получавам от съдбата, пак не бих му дала шанс.Никакъв!

В случая и на моя неосъществен принц идеята е сходна – не го кефя. Не ме харесва. Може би, ако не се бях втурнала с блесналия поглед на мокро коте, историята щеше да е съвсем друга. Може би, ако между глупостите , които изприказвах с опит да го впечатля и да му покажа колко съм „готина” и непрекъснато пресъхващите ми устни и опитите да цитирам Буковски, можеше в момента да съм нейде из Сърбия и да викам "живали" . Може би.

Просто цялата работа е една игра – преследваш, поддаваш, престуваш се, бягаш, правиш, получаваш, галиш егото, отстъпваш… а понякога ми се иска да е толкова просто  - срещаш някой и веднага разбираш, че той е за теб, но не става така, не е по правилата.

Сега седя, кърпя его и надигам бутилката събирам сили за да продължа моя ход. Няма да мамя, няма да се връщам назад. Не е game over все още.

Сори пич, че те гледах с най-влажния поглед, сори, че със сигурност се държах неадекватно, сори, че с опитите си да намерим общ език, аз избълвах най-грандиозните глупости…и знаеш ли, все още ми се иска да те гледам с такъв поглед. Частица в мен все още не иска да признае истината и искам да намеря оправдание…че си бил зает, че не искаш да се обвързваш, че си агент под прикритие и имаш важна мисия. И все още една част в мен копнее, че може би, някъде там ще се усетиш, че може би не съм толкова лоша. Но , това не е от правилата, нали?                                                                                                                        

Наистина не си глупава, сигурно си интересна представителка на вида. Със сигурност пропускаш най-важното! Не музиката и сходството на характера събират двама. Има свойства присъщи на индивида, които ще те докарат до безсъние с години, когато ги подушиш. Съществува такова нещо , дето му викат "химия", трудно е да се обясни.
Изобщо, готините неща са по-дълбоки и някак не стоят до "сходни интереси"...
Не рядко привидно различни хора откриват допълване на собствени празнини чрез партньора. Личи че си мъничка още. Пространството е наситено с повърхностни ценности с цел профанизация на населението. Ти обаче скоро ще се ориентираш и в дълбочините, защото имаш съдържание. Майната им на правилата, те са за кухи хора. Пожелай си пространството да те срещне с твоя човек.

Благодаря ти за мнението, запозната съм с химията, за съжаление съм и запозната с младежките трепети :) не съм толкова малка, ама не съм и забравила фазата "харесвам лошите момчета" та рипа ли сърцето - не му вярвам. Прагматик съм си аз - гледам , обмислям, премислям и тн. затова може би и държа на сходствата . Не съм много по вечните компромиси с извинението , че противоположностите се привличат :))))