По случай мойто завършване на 4ти курс, попаднах на една интересна история, когато все още се измъчвах с Международното частно право. Като човек, който имаше опасенията, че ще си остане вечният студент (които ДАНО не се и потвърдят през септември на държавния ) поздравявам всички, които са минали през тези мъки юни-юли :)

Горещ задушен ден. Пот се лее, чува се нервното потракване на химикалките. Седя си аз, а пред мен листа празен.  Ще си остане празен, понеже и двете теми ги чета вече 5ти път и все още не мога дори да схвана за какво иде реч. Няма как , трябва да почна с краставиците, т.е по деликатен начин да се измъкна като пръдня по терлици, че нищо не знам. Почвам аз да пиша за приложимия закон за правното положение на вещите…ровя в дълбочините на паметта ми за да се сетя кви бяха тези  движими и недвижими вещи..май се споменаваше, че земята и растенията бяха недвижими, не няма да пиша тая тъпотия, че станах за резил. Ма…от друга страна така ще прибавя няколко реда отгоре.  Започвам наум да тършувам из бялата мъгла, която се стеле в съзнанието ми.

В този момент гадният старюха ме поглежда свъсено:

-          - Колежке, от този телефон получавате ли сигнали? – посочи старата Нокиа 6020, която ми се подаваше от джоба – да не преписвате?

-          - Ъъъъ…не? Не! – изправих се като дъска, не от възмущение , ами подсъзнателно си спомних, че сутиена ми беше натъпкан с пищови…а защо там ги бутнах и аз не мога да Ви кажа. Едно е сигурно, нито една от темите не беше там. Нито в лекцията, нито имах бегли спомени да съм чела подобна тема.

-         -  Да не ми се правите на хитра? Знам Ви аз как получавате сигнали от телефоните!!!

Какви сигнали ??? С тая тухла беше по-вероятно димни сигнали да улавям, отколкото да преписвам, като го гледам, май за космически сигнали става въпрос. Ама уви, и такива няма. Единствено забелязах, че преди изпити твърдия атеист в мен се пречупва и го удрям на молби.

Продължавам аз за краставиците и си псувам наум, по дяволите този човек е на 82 години!!! Не само, че възнамерява да се изнесе от университета само с петалата напред, но и за съжаление няма да присъствам на този изключителен момент.

И в този момент усещам как носът ми бавно потича. Никога не боледувам, но този път естествено ме хвана грипа в 30 градусовите температури. Огледах се безпомощно за кърпичка, като никой не откликна на умолителните ми жестове, храбро смръкнах. Пак онзи свъсен поглед. Нека му е!!! С най-голямо удоволствие бих отишла да му се изкихам в лицето, с още по-огромно бих се издухала в грозната му жилетка, която никога не е свалял,  обмислям как като мина (ако мина) изпита ще запаля всичките си лекции и ще танцувам дивашки танц около тях, ще се напия, ще разлистя учебника на последната страница, където има снимка на моя „преподавател” и ще пусна една вода... Е, пак се отплеснах! Остава ми още малко време, а листа е празен.  Парадоксалното е, че в момента се сещам за абсолютно всички глупости на земята : мелодийката на Тетрис, реклама, която чух вчера от съседа (пералнята живее по-дълго с Калгон!) и целия текст на 3 години 9 дана. Спри да ме гледаш дядка, че ставам все по-нервна! Някъде между „дали да му легна мале..” и размислите за пениса Кънчо, в моето съзнание изплува нещо смътно познато “lex reisite”. Почвам да пиша с огромната надежда, че този път туко-виж съм го докретала и до 3ка.

След полунощ е, седя и чета, треса се от смях, като гледам да не си ударя главата в компютъра.Браво, много ме развесели!Имаш невероятно чуство за хумор!