Ех, всеки днес е поет. Такива поеми извират, че се чудя аз ли не съм в ред, че чета, чета глупости и си се чудя дали наистина човека е вложил някакво чувство или това е 2 минути плод на висене на порцелановия трон.

Ако се чудите за какво иде реч, да цитирам едно "брилянтно" писание:

Изворът на белоногата
е развъдник на... акули.


...Вият в мене
ветрове, когато
всички спят.


Съхранена.
От удар на удар
в боксова круша.


Най-хубавият стих
ще напиша утре.
А днес той е във синьо.
 

                                                        .... Прелест!
                                                                  Красота!
Латинке, мое либе - искам да дам медал на всеки, които ти боготвори стиховете!

Искам и аз да съм човек на изкуството. Да си правя черно -бели снимки и да сложа в интересите си на фейсбук "Photography" , искам и аз да съм художник - да мажа без мярка фекални цветова и да им давам клиширани имена като "бисерна луна", "непорочнист", "румени усмивки".
Искам да съм писател и да си отворя един блог, да пиша  и плюя по Цецо Цвичката, по уличните кучета и по селяндурите, които така подло се опитват да окупират София.

И писател искам да съм. Хайку , да бликат и извират чувства и сълзи изпод мойте пръсти.

 "Кръстопът на любовта"

Преди мислих си, че имам всичко
И се носих на крилете на любовта
Но взех, че паднах лошо
И сега всяка сутрин се будя до свиня

Моят любовен романс свърши
Няма го мояТ  щастлив край
А до мен прасето с ръкав се бърше
И ми дума "айде направи ми свирка"


Ако ви хареса ще издам стихосбирка